© Plovdiv24.bg

Ретро отметка: Миналта година си брояхме посещаемостта на дербитата и бе така. Тази година как ще е? Левски - ЦСКА по официални данни е с посещаемост 11 000 тази есен.

В седмицата преди дербито повечето футболисти на Локо и Ботев се изредиха да дават по няколко пъти интервюта в медиите. Феновете задълбочават форумните си спорове кой от двата отбора е по-велик (всъщност и двата са достатъчно велики, независимо от моментното си състояние), коя от двете агитки е по-вярна и колоритна (дискусиите по темата са ожесточени и с неясен победител, но като цяло агитките са далеч пред останалите, поне на територията на родината ни). Месец преди дербито фенклубовете започват да мислят сценариите за хореографията. Треньорите осъзнават, че може това да им е последния двубой начело на клубовете, но изобщо не ги интересува. Те знаят, че победят ли се превръща в герои за половин Пловдив, а това им е напълно достатъчно. Настава нещо като истерия ..., но само в пловдивските медии. В националните (софийските) глозгат кокали заедно с Аврам Гранд и му броят колко стотинки се е оръсил (информация от национално значение може би ?!). За най-великото българско дерби - само от време на време, колкото да не е без хич и да има с какво да се оправдаят, ако ги обвинят, че игнорират футболен сблъсък номер едно.

За това странно явление, което от последното дерби си има и наименование (глупав шопски журнализъм), си има логично обяснение. В националните медии работят фенове, които в повечето случаи имат сини и червени очила с огромен диоптър. От време на време се срещат от същите и с друг - например бял, че дори от време на време и червено-черен цвят (пристрастие), но те са толкова "много", че подобни журналисти трябва да ги опишат в червената книга с изчезващите видове, макар че със сигурност са повече от "цивилните" (неполучаващи пари за това, че подкрепят даден отбор) феновете на съответстващите отбори. Същите тези фенове не могат да приемат (преглътнат) факта, че нещо може да е по-велико от техните си там отбори и дерби и обикновенно сблъсквайки се с проблема или го игнорират (не го отразяват) или изпадат в комични, та дори жалки ситуации (колегата от миналата година, който правеше картотека на „празните" места на стадион „Христо Ботев" и коментираше диалекта на местните журналисти). Тази година се очаква всичко да се повтори. Шопското "мега", "ултра", "яко", "неповторимо" и "непредвидимо" "дерби" пак беше с отчайващо ниска посещаемост и май пак завърши (май, тъй като дербито им остави такава следа у мен, че го забравих преди да е започнало) 1:1. Колко сме изненадани, нали!

Приемаме голяма част от критиките. Наистина пловдивското дерби вълнува най-вече местните (разбирай пловдивчани). Майните си имаме лек диалект, който обаче не се опитваме да скрием. Може би защото се гордеем с него, а може би защото не крием произхода си (колко от работещите в софийските медии всъщност са софиянци и как новостоличаните бързо забравят родните си места е дълга тема). Пишейки и коментирайки футбол, пишем леко пристрастно, дори фенски, но имаме куража да си го признаем, а пък и нали повечето пишем в местни, регионални медии и това тук се харесва (не е като да възхваляваш юноша на софийски отбор в национален ефир само защото е спрял правилно топчето). Фенщината в национален ефир дразни. Тези забележки ги приемаме. Те обаче не омаловажават факта, че пловдивското дерби е най-интересното (драматизъм и непредвидимост, да достатъчно е) и най-посещаваното (миналата година си мерихме публиката, ако искате тази ще повторим). Прибавяйки тези достойнства във визитката си Битката за Пловдив спокойно не само претендира, но и печели отличието "Най-велико дерби". Затова замълчете и ако ви се гледа истински футбол с марка БГ (да, все още съществува такъв) сядате тихо пред телевизора и гледате, или пропускате прибирането до родния край и както всеки уикенд напускате София, но този път не по магистрала Хемус, а по Тракия и към Пловдив за до погледате и подишате Дербито на живо. Но това се отнася само за тези, които имат сили да подтиснат комплексите в себе си. За останалите (разбирай 99,8%) тук в Plovdiv24.bg ще проведем лек инструктаж, как да понесат по-леко този тежък за тях следобед, който на всичкото отгоре им се случва два пъти в годината.

За нищо на света не пускайте ТВ-то в събота. Знаем, че там, от където сте, трудно лови друго освен Канала, затова задържайки се пред приемника рискувате да попаднете на трудно поносима за вас гледка. Не говорим за екзекуции в ефир, а за пълни трибуни извън София и умопомрачителна хореография. Ако видите това, нещо във всички вас ще се пречупи и ще умре завинаги и следващия път няма да ви е толкова екзалтирано, когато с дружките решите да изнасяте за вторични суровини желязото от гостуващия сектор на някой стадион. Ако пък си останете в София, в петък вечер хващате дистанционното и чрез настройките триете първа програма (спокойно, осем-годишния Ви син може и да не е телевизионен техник, но знае после как да я настрои пак, само не го изисквайте от него преди събота вечер). Ако все пак решите да гледате двубоя с надеждата той да е скучен, а стадиона полупразен (няма как да се случи, но надеждата умира последна), се съсредоточете върху приказките на коментатора, той със сигурност ще се опита да притъпи болката ви, коментирайки двубоя с уникална апатия и опитвайки се да омаловажи това, което се случва на терена и по трибуните. Опитахме се да ви предпазим от очакваната болка, но ако все пак гледате мача, че и той се окаже очаквано интересен и динамичен, последната надежда се крепи в седалките. Почвате усилено търсене на празна седалка. С поглед (доколото е възможно, като се има в предвид кой ще излъчи двубоя) обхождате трибуните в търсене на празна седалка (игнорирате 3-те реда правостоящи в пространството след последния ред, те не са важни) и я картотекирате. Колкото повече успеете да съберете, толкова по-добре. Числото вадите от капацитета на стадион „Христо Ботев" (да не забравите да го намалите допълнително) и чрез невероятна формула (в която задължително включвате земното притегляне и разхода на Голфу извънградско) някак си докарвате публиката на пловдивското дерби по-малко от тази на софийското. Това е единствения начин поне още половина година да живеете в измислен свят, където всичко е ОК, границите на България свършват на изток до мотел Църна Маца, Левски и ЦСКА след има-няма две-три години ще са на полуфинал на ШЛ, а Гонзо кандидат-президент.

За всички останали има пловдивско дерби и те знаят как да му се насладят - майните на стадиона, а варненци, бургазлии и всички останали пред телевизионните приемници (извън столицата хубавото все още се цени).