Българското вино, което напои социалистическия свят

По времето на социализма България заема ключово място в рамките на Съюза за икономическа взаимопомощ (СИВ), специализирайки се в производството на вино. Страната се превръща в един от големите винени играчи на Източния блок, а лозарството и винарството са подчинени на мащабни държавни стратегии, насочени към количество, износ и механизация.

В този период традиционни за България сортове като мавруд, широка мелнишка лоза, гъмза, памид, димят и мискет постепенно отстъпват място на международно разпознаваеми разновидности - каберне совиньон, мерло, мускат отонел, совиньон блан, шардоне и траминер. Особено силна е инвазията на грузинския сорт ркацители, който през 60-те години на ХХ век заема близо 40% от лозята за бяло вино в страната.

Новите насаждения се изграждат с високи стъбла и широки междуредия. Това, в съчетание със създаването на огромни лозови масиви, достигащи до 10 хиляди декара, позволява въвеждането на масова механизация. От Франция и СССР са внесени гроздокомбайни за механизиран гроздобер, революционна за времето си практика.

Успоредно с лозята се изграждат и винарски мегазаводи, способни да преработват до 50 хиляди тона грозде годишно. Производството се индустриализира до крайност, а целта е ясна -  задоволяване на огромния и сравнително невзискателен пазар на Съветския съюз и страните от Източния блок, сред които ГДР, Чехословакия и Полша.

Именно там се раждат и "бисерите“ на социалистическия винен маркетинг. Марки като "Меча кръв“ оставят трайна следа в съзнанието на милиони трудещи се, търсещи достъпно средство за добро настроение след работния ден.

Социалистическата икономика отчита своя апогей през 1978 г., когато в България са произведени 212 милиона бутилки вино. С този резултат страната се нарежда на четвърто място в света по производство и на второ място по износ - веднага след Франция. Данни, които и днес звучат впечатляващо.

Висококачествената продукция не остава само за социалистическия лагер. През 80-те години българско вино достига и до пазарите на Великобритания, Федерална република Германия и Япония. Там обаче то се утвърждава най-вече като евтина, масова и "младежка“ напитка - бутилка за 2–3 лири, достъпна за всеки студент или работник.

През втората половина на 80-те години винопроизводството в България понася тежък удар. Причината е започналата в СССР мащабна борба с алкохолизма по времето на Михаил Горбачов. На 15 май 1985 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР издава указ "За засилване на борбата с пиянството и алкохолизма, премахване на домашното варене на самогон“.

Последствията са драматични, защото износът за съветския пазар се срива от отчетени дотогава около 300 милиона бутилки до едва 50 милиона. Това води до свръхпроизводство, финансови загуби и постепенното запустяване на огромни лозови масиви - процес, който ще се задълбочи след промените през 1989 г.

Източник: Държавна агенция "Архиви"