Конезавод "Кабиюк" е най-старият конезавод в България, основан през 1864 година от русенския валия Митхат Паша с цел производство на коне за турската армия. Той е разположен на Шуменското плато на 13 км североизточно от гр. Шумен, на средна надморска височина 194 м.

Още през първите години броят на конете в конезавода е достигнал около 1000. По-късно по време на руско-турската освободителна война всички коне от конезавода биват извозени от отстъпващата турска армия в Анадола и освободената Българска държава го заварва празен, става ясно от сайта на предприятието.

През 1883 година поради остра нужда от коне за новосформираната българска войска се прави опит за възстановяване на дейността му, но поради лошите качества на събраните за разплод коне и липса на квалифициран персонал, той бива затворен четири години по-късно.

Същинското възстановяване на дейността на стопанството датира от есента на 1894 година под името "Държавен конезавод, склад за жребци и ремонтно конско депо "Кабиюк". От тогава до сега той функционира без прекъсване. От самото начало в стопанството започва обособяването на вспомагателни отдели като говедовъден, овцевъден, свиневъден и птицевъден. Първоначално те са служели само за задоволяване на собствените нуждите, но по-късно биват оформени като племенни отдели. По тази причина през 1911 година конезаводът е преименуван в "Държавен завод за добитък и депо за мъжки разплодници".

По-късно стопанството продължава дейността си под името "Държавно земеделско стопанство "Васил Коларов". От 1963 година в състава на Академията на селскостопанските науки, "Кабиюк" действа като "Държавно племенно животновъдно стопанство "Васил Коларов", "Опитна станция по биволовъдство и коневъдство "Кабиюк", "Държавен племенен семепроизводствен комплекс "Кабиюк" и др.

През 2004 г. с приемането на закона за животновъдството, стопанството е преименувано в "Държавно предприятие Кабиюк". В закона е предвидено то да остане 100% държавна собственост под ръководството на Министерството на земеделието и горите, както и да бъде защитено от приватизация и обявяване в несъстоятелност. Основна насока в дейността е развитието на племенното коневъдство и овцевъдството, както и запазването на автохтонни породи говеда и овце в съществуващия тук генетичен резерват. Тази дейност се субсидира от държавата.

Стопанството разполага с 28 320 декара земя, от която 20 671 е обработваема, а останалата се състои от ливади, пасища, постройки и др. Освен централната част с обща площ около 20 000 дка, стопанството включва още два филиала - "Малка мера", разположен на 15 км от "Централа" с обща площ около 7 600 дка и "Хиподрум гр. Шумен", отдалечен на 13 км от "Централа" на северния край на гр. Шумен, с обща площ около 400 дка.

В предприятието са обособени следните отдели:

Коневъдство

Овцевъдство

Резерват

Говедовъдство

Свиневъдство

Полевъдство

Традиции

На първоначалния етап след възстановяването на конезавод "Кабиюк" през есента на 1894 година стадата са били сформирани с коне, внесени от Русия, Полша, Австро-Унгария, Турция, принадлежащи към породите Чистокръвна Английска, Арабска, Орловска рисиста, Арденска тежковозна както и някои полукръвни кръстоски. 

През този период е положена основата на две от породите, които се развъждат в "Кабиюк" и в наши дни. Това са Източнобългарската и Арабската-Шагия породи. На по-късен етап през 1954 г. се формира Чистокръвната Английска секция, а през 1977 г. - Чистокръвната Арабска секция.

В настоящия момент "Кабиюк" отглежда средногодишно над 300 коня. Ежегодно тук се раждат над 80 нови кончета и над 70 коня с различна степен на подготовка биват продавани както в България, така и в чужбина (преди всичко в съседните държави - Гърция, Турция, Кипър, Сърбия, Македония, а така също и в редица Западноевропейски държави). Отглежданите в момента коне принадлежат към посочените по-горе четири основни породи, а именно:

Чистокръвна Арабска

Чистокръвна Английска

Арабска-Шагия

Източнобългарска

Развъждат се също и малки стада от Шотландски понита и коне от Хафлингерска порода.

Технология на отглеждането

Отглеждането на конете е съсредоточено на три места. Жребците-пепиниери и кобилите-майки от основните породи са съсредоточени във филиал "Централа", както и подрастващите женски кончета. Подрастващите мъжки кончета след отбиване от майките си се отглеждат във филиал "Депо". Тренингите по гладко надпрепускване и класически видове конен спорт се намират на "Районен хиподрум - гр. Шумен".

Случният период включва месеците от декември до средата на юни, като за Чистокръвната Английска и Чистокръвната Арабска породи началото му е 15 февруари с оглед кончетата да се родят след 1 януари следващата година. Случката се провежда ръчно два пъти дневно - преди и след обяд, по индивидуален случен план в присъствието на зоотехника или заместника му.

Кобилите се тeстират за разпасаност с жребец-пробник и при откриване на разпасани същите се покриват през 36 часа. В стадото Шотландски понита развъждането се извършва по културно-табунен начин, т.е. жребецът се отглежда в стадото с определените за него кобили през целия случен период.След ожребване кончето се записва в инвентарната книга. При отбиване на 6-месечна възраст поредния номер, под който то е записано в книгата, се таврира на гърба му, като Чистокръвните Английски и Източнобългарските кончета се таврират отдясно, а Чистокръвните Арабски, Арабските-Шагия и Хафлингерските - отляво. Таврирането се извършва по "студен" начин чрез изстудяване на металните номера за тавриране в течен азот. При шотландските поните инвентарният номер се татуира отвътре на долната устна. Едновременно с отбиването на кончето от майката се извършва и графично и словестно описание на особените му белези, а при Чистокръвната Английска и Чистокръвната Арабска породи се взема и косъм за ДНК-тест с цел потвърждаване произхода (бащата и майката) му. ДНК-тест се прави също и на жребците-пепиниери от останалите породи.

След отбиване женските кончета се преместват в групата на подрастващите кончета във ф-л "Централа", а мъжките - във ф-л "Депо", където те се намират до момента на влизането им в тренинг или до изключване от разплод и продажбата им.

Едно от най-големите предимства на конезавод "Кабиюк" е наличието на големи естествени ливадни площи, където през пролетно-лятно-есенния период конете имат възможност да се движат свободно. През този период кобилите-майки заедно с подрастващите женски кончета се преместват от ф-л "Централа" в "Гората", където те се отглеждат свободно пуснати през деня и на коневръз под леки навесни конструкции нощем.

Освен богатия естествен травостой, спомагащ за балансираното и разнообразно хранене, неограниченото движение изгражда у младите животни здрав опорно-двигателен апарат, заздравява ставите и връзките им и спомага за развитието на хармонично развита богата мускулатура.

Тренинга на младите кончета започва на есен, при Чистокръвната Английска порода когато кончетата навършват 1 год. и 6 мес., а в останалите породи - 2 год. и 6 мес. Чистокръвните Английски и Чистокръвните Арабски кончета се тренират и изпитват в гладки надпрепусквания, а останалите породи - в класическите дисциплини конен спорт. Тренировъчният процес се извършва на Районен хиподрум гр. Шумен, където "Кабиюк" разполага с тренировъчна писта с дължина 1950 м, закрит манеж с размери 70 х 24 м, открити плацове за обездка и прескачане на препятствия, общо над 80 бокса за отглеждане на коне.

След преминаване на тренинг и изпитване при навършване на 3 год. и 6 мес. възраст, отбраните женски кончета се прехвърлят в основно стадо - Централа и започват репродуктивната си дейност. При жребците този процес става от една до няколко години по-късно с цел те да могат да бъдат по-добре изпитани и да имат възможност да изявят спортните си качества.

Развъдната политика в "Кабиюк" се определя от специализирана държавна комисия, състояща се от квалифицирани специалисти по коневъдство. Комисията посещава конезавода 2 пъти годишно - пролет и есен, като основната работа, свързана с въпросите на селекцията - отбор на млади животни за попълване основното стадо и подбор (съставяне на индивидуални случни планове), се извършва есенно време. Другата задача на комисията, изпълнявана през пролетта и есента, е да определи животните, които не представляват селекционен интерес за развъдната дейност на стопанството, както и тези, чиято развъдна програма в рамките на "Кабиюк" е приключила, да ги изключи от разплод и разреши продажбата им.

Конезаводът извършва продажба единствено и само на коне, изключени от разплод с протокол от посочената по-горе комисия!

Хранене

Предвид големите площи, с които разполага, "Кабиюк" самозадоволява основната част от фуражните си потребностите.

Конете тук се хранят индивидуално по ежемесечно изготвяна дажбена таблица. Дневната им дажба включва концентриран и груб фураж, слама за храна и постил. Кончентрираният фураж включва предимно овес, а също и ечемик, царевица, трици, кюспе. Към него се добавят минерални добавки, включващи микро- и макроелементи, както и някои витаминни добавки. От грубия фураж преобладава люцерновото сено, а също и сено от фий-овесена смеска, сено от тревни смески и естествено ливадно сено.

През летния период сеното се заменя със зелен фураж, състоящ се предимно от окосена леко изсъхнала люцерна, давана като добавка към естествената паша, когато последната намалее през по-сухите месеци. Храненето на основните стада и подрастващите кончета се извършва четири пъти дневно - два пъти с концентриран и два пъти с груб фураж. Конете в тренинг получават и допълнителна трета дажба концентриран фураж.

Водене на племенната документация.

Основите на детайлното водене на племенната документация са положени още от самото възстановяване дейността на "Кабиюк" през есента на 1894 година.

Именно тогава се завежда първия том на заводската инвентарна книга, в която се регистрират новородените кончета по реда на тяхното раждане с описание на произхода и особените им белези.   Номерът, под който кончето е заведено, се таврира на гърба му и става негово пожизнено тавро - инвентарен номер.

Година по-късно води началото си и първият том на заводската племенна книга на кобилите-майки, където детайлно се отразяват както пълните данни на всяка кобила, така и нейната репродуктивна дейност в конезавода. По-късно се завежда и книгата на жребците-производители, чиято информация е аналогична на тази в книгите на кобилите-майки, но подредена в "обратен" ред. В допълнение към тези книги има заведена книга "Случен регистър", в която се попълват данните за всяко едно покриване на кобилата по отделно за всеки случен сезон.

Освен посочените книги е заведена и книга заекстериорните измерения на кончетата, в която се отразяват ежегодните измерения на всяко животно по 8 основни показателя.

Също така се завежда и бонитировъчна книга с данни от индивидуалната оценка качествата на всеки кон. От 2001 г. при отбиване на всичките кончета се прави не само словесно, но и графично описание.

Всички оригинални документи на закупените коне, някои от които са на повече от 120 г., са съхранени и представляват особен интерес за посетителите на конезавода.

От 1994 г. в конезавода се разработва и въвежда компютърна база с данни, в която са включени всички налични данни за конете от възстановяването дейността на конезавода през есента на 1894 г. до настоящия момент. Файлът на всеки кон включва както графичното му описание, така също и неговите фотографии.