Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Най-важното предизвикателство на българския туризъм е слаб маркетинг на дестинацията. Имаме всички дадености, за да правим много добър туризъм на високо ниво. Имаме природни, климатични дадености, имаме и археология. Имаме и добра материална база. Липсва маркетинга на дестинацията - работи се, но има още много, което да бъде направено. Изискват се интензивни маркетингови усилия, но първо трябва да решим какви туристи искаме. Това каза Георги Дучев, изпълнителен директор на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели пред Bloomberg TV Bulgaria.

"Ние не знаем, и то от години, кои са онези 20% от туристите, които ни посещават, които носят 80% от приходите в българския туризъм. От 10-15 години не е правен сегментиран анализ. Какво търсят туристите, които идват в България, от какво са доволни и от какво са недоволни". 

София продължава да бъде "бяло петно" в картата на организаторите на събития по света, както и Пловдив с всичките му природни и археологически дадености. На хората вече им е омръзнало да ходят на едни и същи дестинации - Париж, Барселона и започват да ходят на места като Любляна, както и по-малко посещавани, изгряващи дестинации.

България все още не е добре разпознаваема туристическа дестинация и трябва да се работи по-усилено в сферата на маркетинга.

Според Георги Дучев страната трябва да се представя не като евтина, а като атрактивна дестинация, където деловите пътувания могат да се комбинират с културен и природен туризъм – например разходки до Пловдив, Витоша, с добра храна и нощен живот. Освен това България може да се отличи като сигурна дестинация на фона на събитията в големи европейски градове като Париж и Брюксел.

Според последни данни на НСИ, през април постъпленията от нощувки са нараснали с 17,5% спрямо същия месец на миналата година и достигат 100 млн. лева. Дучев обаче подчертава, че този ръст се дължи и на съвпадението на католическия и православния Великден, както и на продължаващия ски сезон през април.

Приходите изглеждат добри на пръв поглед – една нощувка е струвала средно 100 лева, но реалната заетост на хотелската база е едва 24%. Това означава, че на практика един хотел е печелил по около 24 лева на стая – резултат, който е под нивото на конкурентни дестинации като Турция, Гърция и дори Румъния.

Дучев смята, че няма място за паника – реалността е по-скоро балансирана. Част от хотелите, които се броят в статистиката, работят само по празници или подготвят персонала си, което изкривява данните за заетостта.

Голям проблем е краткият летен сезон – обикновено ограничен до юли и август. Целта на туристическия сектор е да го удължи, като надеждите са свързани с увеличени полети от Германия и възможности за разширение към септември.

Сред основните предизвикателства пред българския туризъм са слабото позициониране, сезонността, силната конкуренция от други страни, недостигът на персонал и високи визови такси. Нужно е стратегическо планиране и иновации, за да се повиши конкурентоспособността на страната.

Присъединяването на България към еврозоната може да има положителен ефект – туристите няма да се налага да обменят валута, което ще улесни пътуванията, особено от Германия. Освен това еврото създава усещане за стабилност и сигурност, което е важно за избора на туристите. Примери като Хърватия показват, че присъединяването към еврозоната може да доведе до значителен ръст на туризма.