Собственикът на Локомотив Пловдив Христо Крушарски даде поредното си колоритно и прекалено дълго интервю. Бизнесменът заяви, че чака кечиста Мирослав Барняшев да помага на клуба.
Припомняме, че един от най-популярните български спортисти е голям фен на черно-белите и преди време бе заявил готовност да помогне на любимия си клуб, но категорично без участие на Крушарски в управлението.
Сега бизнесменът бе гост на подкаста "МачКаст“ на вестник "Мач Телеграф. Ето какво заяви Крушарски:
Мирослав Барняшев беше говорил с Илко Пиргов да се видим, да управляваме заедно. Няма го обаче кечиста Русев. Сега се е появил някакъв човек, ще видим.
Аз шейха на Манчестър Сити го боря още, за него 2-3 млн. са пари за семки. В България не искат да интвестират. Вижте в съседна Сърбия какво е. На шехйа на Манчестър Сити съм му фабрика. Трябваше да имам 20% от тази фабрика. Дойде при мен настоящият шеф на световната метеорологична организация и ми каза, че на неговата територия не може да бъда съдружник.
Попита ме директно: "Колко пари да ти дадем?“.. Аз не съм алчен. Той е собственик на Манчестър Сити, а аз на Локо Пд, ще го докараме до там.
Аз когато се запознах с Батето, той беше изоставен от всички приятели. Запознах се е него през 1992 г. Деляхме се само в 5 часа сутринта. Отивахме да спим и в 7 часа бяхме на работа. Най-големият ми спомен с него е последното му участие на конгрес на МОК в Сингапур.
Аз се връщах от Аржентина, а той тръгваше за азиатската страна. В този момент имахме обтегнати отношения, защото нали знаете какво се случва, когато се появи жена. Но го питах дали сам отива в Сингапур. Той каза, че е сам и аз тръгнах с него. Като стигнахме, го попитах дали няма да прави среща с някой. Батето ми каза, че всеки го знаел къде и ако искал да се види с него, щял да дойде.
"Аз при никой не отивам“, ми каза той. Чете си книга и изобщо не му пука. Аз съм възпитан по протокол. Извиках кола под наем и отидохме в хотела, където беше заседанието на МОК. По едно време всички бариери започнаха да падат. А ние трябваше да минем от другата страна и влязохме от там, откъдето не трябваше да влезем. Там пиле не можеше да прехвръкне.
Той дойде както винаги – носят ме мамо, влачат ме. Даде си паспорта и в този момент конгреса спря. Видях как се прибират жените на величията от МОК, на Жак Рох неговата носеше повече багаж от магаре. И като видя Батето, вика: "Това е Иван Славков.
Дойде един журналист от "Труд“ и попита дали Иван Славков излиза от тук. Аз си дремех на едно кафе и го чаках в 16:20 часа, а той дойде в 18:00 часа. Излезе с 4 горили, по-големи от четирикрилни гардероби, и ми казаха да извикам колата. Ние бяхме от едната страна, а журналистите от другата. И като го нападнаха...
Питаха го: "Какво им каза, Бате?“. Този път нямаше от неговите лафове, а следното: "Нашата фамилия е разбита. Днес съм аз, а утре сте вие!“. МОК вече не беше тази организация, която беше. С Батето имам много, много, много преживявания. Както казах, деляхме се само когато трябваше да спим, за да не ни кажат, че сме любовници. С него винаги се смеехме, подигравахме се на себе си.
Имаше един наш приятел Боби Гърбавото. С него играеха карти, аз не съм по тези неща. И в този момент Гърбавия вика на Батето: "Бате, мога ли да кажа?“. А Батето му казва: "Да не си гърбав, че да не можеш да кажеш“. Много спомени имам аз, много.
Не го крия, бях "чорбар“. До 1982-а година, мача на ЦСКА с Байерн, у нас мач не съм пропускал. Ходих като ученик на срещата ЦСКА – Челси, целият клас бяхме на стадиона, в сектор "Г“. Имам много спомени от ЦСКА, дори бас спечелих с ЦСКА. С жена ми имахме залог, че ЦСКА ще победи Нотингам Форест. И това се случи.
Единствено Батето ме замъкна на един мач на националите с Полша. През Лятото на 1994-а година с Батето посрещахме националите от САЩ в един ресторант, като се върнаха. Мачове не съм гледал. Бяхме в една кръчма до Окръжна болница през 1994-а година, Пената също беше.
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdivsport.com не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Зареждане ...
