Наздравици днес се вдигат в чест на бившия вратар на Левски-Спартак, Локомотив (Пловдив) и националния отбор на България Стефан Стайков.

Роден на 3 октомври 1949 година, той е юноша на Спартак (София), а в началото на кариерата си играе за Чавдар (Етрополе) и Спартак (Варна). Най-успешните му сезони са с екипа на Левски-Спартак.

Преминава при Сините през 1972 година, измества от титулярния пост Бисер Михайлов и остава в тима до 1981 година. В този период Стайков печели три шампионски титли и три Купи на Съветската армия (тогава със статут на национална купа).

Записва 236 мача във всички турнири, включително 20 участия в европейските клубни надпревари.

Достига до 1/4-финалите както в турнира за Купата на УЕФА, така и в надпреварата за КНК. С основен принос за елиминирането на Аякс, участва в паметните мачове с Барселона и Атлетико (Мадрид).

През сезон 1981/1982 година пази на вратата на втородивизионния Осъм (Ловеч), а последният български клуб в кариерата му е Локомотив (Пловдив).

С екипа на Черно-белите Стефан Стайков записва два впечатляващи сезона, в които помага както за елитната промоция, така и за спечелването на историческия първи трофей - Купата на Съветската армия. Завършва състезателната си кариера в кипърския Омония (Арадипу).

Въпреки сериозната конкуренция за вратарския пост, Стайков записва 19 мача в националния отбор на България, като в пет от срещите извежда тима с капитанската лента, отбелязва популярната страница във Фейсбук "Голове, метри, секунди". Участва на Мондиал 1974.